[size=8РЕШИЛ ДЯДО ГОСПОД ДА НАПРАВИ НОВА ДОБРИНА НА ЧОВЕКА - ДА БЪДЕ ТАКА, ЧЕ ВСЕКИ ЧОВЕК ДА ЗНАЕ ДЕНЯ НА СМЪРТТА СИ, ЗА ДА Е ПОДГОТВЕН ЗА НЕЯ. ИЗВИКАЛ ТОЙ ДЯВОЛА ПРИ СЕБЕ СИ И МУ КАЗАЛ: "ЩЕ СЛЕЗЕШ ДОЛУ НА ЗЕМЯТА И ЩЕ СЪОБЩИШ НА ВСИЧКИ ХОРА, ЧЕ ПОВЕЛЯВАМ ОТ ДНЕС ВСЕКИ ДА ЗНАЕ ДЕНЯ НА СВОЯТА СМЪРТ, ЗА ДА МОЖЕ ПО-ЛЕСНО ДА Я ПРИЕМЕ!". НЕ МУ СЕ ИСКАЛО НА ДЯВОЛА ДА БРОДИ ПО ЗЕМНАТА ШИР. "ЗАЩО АЗ, ГОСПОДИ, ЗАЩО НЕ ОТИДЕ АНГЕЛЪТ, ТА ТОВА Е НЕГОВА РАБОТА?" . СМРЪЩИЛ ВЕЖДИ ГОСПОД БОГ И ПОГЛЕДНАЛ НЕДОВОЛНО СВОЯ СЛУЖИТЕЛ. ТИХО СИ ИЗЛЯЗЪЛ ДЯВОЛА ОТ БОЖИИТЕ ПОКОИ, НО РЕШИЛ ДА НЕ ИЗПЪЛНИ ВЪЗЛОЖЕНАТА МУ ЗАДАЧА. СЛЯЗЪЛ ДОЛУ НА ЗЕМЯТА, ПОРАЗХОДИЛ СЕ СРЕД ХОРАТА, ПОДВОУМИЛ СЕ КАКВО ДА СТОРИ, НО НЕ МУ СЕ РАБОТЕЛО И СИ ЛЕГНАЛ ПОД ХУБАВАТА СЯНКА НА ЕДНО ОГРОМНО ДЪРВО. ЛЕГНАЛ И СЛАДКО ЗАСПАЛ. КОГАТО ДОБРЕ СИ ПОЧИНАЛ РЕШИЛ,ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА СЕ ЯВИ ПРЕД ДЯДО ГОСПОД ЗА ДА КАЖЕ КАК Е ИЗПЪЛНИЛ ВЪЗЛОЖЕНАТА МУ ЗАДАЧА.
С НАВЕДЕНА ГЛАВА ДЯВОЛЪТ СЕ ПРИБЛИЖИЛ ДО СВЕТЛИЯ ОТЕЦ. "ГОСПОДИ, ВЪРНАХ СЕ". "КАЗА ЛИ НА ВСИЧКИ ХОРА КАКВА Е МОЯТА ПОВЕЛЯ? "- ЗАПИТАЛ ДЯДО ГОСПОД. "КАЗАХ ИМ"- ИЗЛЪГАЛ ДЯВОЛЪТ. "И КАКВО, ДОБРЕ ЛИ ПРИЕХА НОВИНАТА?" - ОТНОВО ЗАПИТАЛ ГОСПОД. "КОГАТО СЛЯЗОХ ДОЛУ ,ГОСПОДИ, НА ЗЕМЯТА БЕШЕ ЗИМА. ВАЛЕШЕ СИЛЕН СНЯГ, ДУХАШЕ МРАЗОВИТ ВЯТЪР. БЕШЕ ГОЛЯМ СТУД. СРЕЩУ МЕНЕ ВЪРВЕШЕ ЕДНА ВДОВИЦА С ТРИ МАЛКИ ДЕЧИЦА. ОБЛЕЧЕНИ В ПАРЦАЛИВИ ДРЕХИ, УМИРАХА ОТ СТУД И ГЛАД. ТЯ НЕ БЕШЕ НАМЕРИЛА С КАКВО ДА ГИ НАХРАНИ. КАК ДА КАЖА НА ТАЯ БЕДНА И НЕЩАСТНА ЖЕНА, ГОСПОДИ, ЧЕ ДОВЕЧЕРА ТЯ ЩЕ УМРЕ И ЩЕ ОСТАВИ ДЕЦАТА СИ КРЪГЛИ СИРАЦИ?". "НАИСТИНА, КАК ?"- СЛЕД КРАТКО МЪЛЧАНИЕ ПОВТОРИЛ ГОСПОД, А ДЯВОЛЪТ ПРОДЪЛЖИЛ: "ВЪРВЯХ ПО-НАТАТЪК И НАСРЕЩА МИ СЕ ЗАДАДЕ ГОЛЯМА СВАТБА. МЛАДОЖЕНЦИТЕ ТОКУ-ЩО БЯХА ИЗЛЯЗЛИ ОТ ХРАМА ТИ, КЪДЕТО СВЕЩЕННИКА ГИ БЕШЕ ВЕНЧАЛ И ВСИЧКИ НАОКОЛО ИМ СЕ РАДВАХА И ГИ ПОЗДРАВЯВАХА. МОЖЕХ ЛИ, ГОСПОДИ, БОЖЕ МОЙ, ДА КАЖА НА ТАЗИ ЩАСТЛИВА, МЛАДА И КРАСИВА БУЛКА, ЧЕ ДОВЕЧЕРА, КОГАТО ПРЕКРАЧИ ПРАГА НА СВЕКРОВИЯ СИ ДОМ ЩЕ ПАДНЕ ПОКОСЕНА ОТ СМЪРТТА?". ПОЗАМИСЛИЛ СЕ МАЛКО ДЯДО ГОСПОД И НЕОХОТНО ПРОДУМАЛ : "Е, НЕ МОЖЕЛО...". ДЯВОЛЪТ СЕ ПОДСМИХНАЛ ЛУКАВО И ПРОДЪЛЖИЛ: "ПОСЛЕ СВЕТИ ОТЧЕ, НАСРЕЩА МИ СЕ ЗАДАДЕ БРЕМЕННА ЖЕНА. ДЕВЕТ ГОДИНИ БЕШЕ ЧАКАЛА НАПРАЗНО РОЖБА. ТРЯБВАШЕ ЛИ, МОЙ НЕБЕСНИ ГОСПОДАРЮ, ДА ОТНЕМА НАДЕЖДАТА НА ТАЯ ЖЕНА КАТО Й КАЖА, ЧЕ РОЖБАТА Й ЩЕ СЕ РОДИ МЪРТВА?". "НЕ Е ТРЯБВАЛО.."- ПРОДУМАЛ ГОСПОД И ВСЕ ПО-ДЪЛБОКО СЕ ЗАМИСЛЯЛ ГЛАДЕЙКИ БРАДАТА СИ, А ДЯВОЛА НА ПРЪСТИ НАПУСНАЛ БОЖИИТЕ ПОКОИ....
И ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЛЪЖАТА, МЪРЗЕЛА И НЕПОДЧИНЕНИЕТО НА ДЯВОЛА, И ПРЕДОВЕРЯВАНЕТО НА ГОСПОД КЪМ СВОЯ СЛУЖИТЕЛ, ХОРАТА И ДО ДНЕС НЕ ЗНАЯТ ДЕНЯ НА СВОЯТА СМЪРТ.[/size][/size][/size]