С една усмивка и нежност
ръцете ми в твоите скрий,
събери от обич безбрежност
и скромно ми я дари.

Една твоя усмивка ми трябва
на устни с вълшебен мехлем,
да ме докосва и сгрява
в тъжния ми понякога ден.

Магията във въздуха витае,
звезда се спуска - сякаш тя стрела е!
Тишината е прегърнала земята
светлината пък - улавя красотата.
Лунен лъч прокрадва се в небето.
Люлка той на щастие е,
усмивка във сърцето.
Красотата ме опива
поглед нежен ме изпива.
Блясъка в очите ми говори,
а сърцето ми - не може то да спори...
силата на лунното видение,
чар на тръпнещо вълнение.

Нежна ласка,
глуха тишина,
силна воля,
лека красота…
Бавен писък -
име на жена,
звезди се сипят - една по една
все едно небето хвърля бисерни цветя!