ОБИЧАМ ХУБАВИТЕ ХОРА,
ОБИЧАМ НЕЖНИТЕ МОМИЧЕТА
КОИТО ВМЕСТО С ТЕБ ДА СПОРЯТ
ТИ КАЗВАТ КОЛКО ТЕ ОБИЧАТ..

И СТАВА ТИ ДЕНЯ ПО-ХУБАВ
ЗАБРАВЯШ ЛОШО НАСТРОЕНИЕ
ПРИЯТНИ ЧУВСТВА ТЕ ВЪЛНУВАТ
И ЦЕЛИЯ СИ ВДЪХНОВЕНИЕ.. 

Цвете мило,цвете красно
кой те тука посади
с тебе чувствам се прекрасно
с теб душата ми гори...

Разцъфтявай,цвете красно,
разливай твоя аромат
за да не вехнеш ,то е ясно
със стих поливам твоя цвят....

/ЕДНО МОЕ СТАРО СТИХЧЕ,КОЕТО ПОДХОЖДА ЗА РЕПЛИКА.../

АЗ ЗНАЯ,ЧЕ НЯМА СЪС ТЕБЕ ДА БЪДЕМ
И НЯМА СЪС СТРАСТ ДА ЦЕЛУВАМ
ОЧИТЕ ТИ,УСТНИТЕ,ЧАК ДО ПОЛУДА,
А ПРОСТО С МЕЧТИТЕ ПЪТУВАМ

В ЕДНО ИЗУМИТЕЛНО ХУБАВО ВРЕМЕ
С ЕДНО РОМАНТИЧНО МОМИЧЕ,
КОЕТО ОБИЧА ДУШАТА МИ,МЕНЕ,
И НЕГО АЗ СЪЩО ОБИЧАМ...

И В ПЛАНИНАТА ПРЕГЪРНАТИ БРОДИМ,
ПРЕХЛАСНАТИ,МЪНИЧКО ЛУДИ,
ПОГЛЪЩАМЕ ЖАДНО С ДУШИТЕ ПРИРОДАТА
И...МОЛЯ,НЕДЕЙТЕ МЕ БУДИ......

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост...

Добре, оставам с теб до края
в огън и вода
във ада или в рая?
в магия луда
аз ще те обвия
пойди сюда,
остани със мен до края...

Ще те обичам аз до края
и във ада и във рая
само дето не те зная
а главата ми омая?!
Дръж се, идвам не се стряскай,
че отвън е бяло и зловещо
буря иде ракопляскай
че намерила си нещо вещо.
Ако няма рима изгори ме
Ако има целуни ме
Даже да не ти хареса
тази любовна тъмна завеса
но помага ми за стреса
тази моя миличка принцеса
(целувка)

Едно омайно име-Лейла
едно вълнуващо момиче
една душа в усмивка грейва
една душа света обича....

Поетичен народ. Душевно извисен...

Ако имаш мъничко свободно време,
а навън дъждът не спира да вали,
ако няма никой, който да те утеши,
или няма път, по който да поемеш...

Ако си написал стих за твоята тъга,
а самата тя все още е във тебе,
ако няма скитник, който да я вземе
или пък крадец с протегната ръка...

Ако имаш само клечка от кибрит,
а кутийката е мокра от сълзите твои,
ако си самотен сред приятелите ти-герои,
или нож от тях в гърба ти е забит...

Ако си прочел и книгата поредна
и навън дъждът не спира,а вали,
ако още нещо в теб боли,
ако искаш вечерта да е последна...

Чуй отвън как капките говорят
с думите на моята душа:
"Аз те чакам боса под дъжда,
във дланта си свила шепа обич.
Мъничко свободно време ако имаш-
остави чадъра и ела."